Ще разгледаме 12 вида различни кабели, които най-често се използват в електроните устройства около нас.
За включването на различните периферни устройства към електронното оборудване най-често се използват кабели. В зависимост от това какво включвате – телевизор към плейъра или монитор към компютъра, важно е да се има предвид типът на кабела.
За включването на различните периферни устройства към електронното оборудване най-често се използват кабели. В зависимост от това какво включвате – телевизор към плейъра или монитор към компютъра, важно е да се има предвид типът на кабела. Цифровите технологии започват все повече да преобладават над аналоговите, но във всеки случай трябва да знаем основните формати на използваните кабели. В тази статия ще разгледаме 13 вида различни кабели, които най-често се използват в електроните устройства около нас.
Композитен кабел

Ще започнем с видеокабелите. Преди всичко ще разгледаме кабела за композитно видео (Composite Video), който понякога се нарича RCA. Този кабел има конектор със жълт цвят и работи с аналогов композитен видеосигнал. Честно казано, това е най-лошият вариант в тази категория. Всички сигнали с ниска резолюция минават чрез композитния кабел в смесен вид, обединявайки по този начин сигналите за яркост и цветност. По правило, композитният кабел е обединен и с два други конектора – червен и бял. Те се използват за пренасяне на стереозвук. По възможност, вместо композитен кабел използвайте такъв с отделни канали, например S-Video, RGB или даже YUV.
S-Video

S-Video кабелът е известен още и с названието Y/C. Тези две букви обозначават, че видеосигналът в този кабел се разделя на два отделни компонента, предавани по свой кабел – яркост и цветност. За разлика от композитния видеокабел, S-Video позволява да се получи доста по-ясно изображение. Освен това, всички елементи на изображението се предават едновременно. S-Video кабелът се използва от видеокарти, видеокамери и даже от видеомагнитофони от стандарта S-VHS. Подобно на композитното видео, S-Video предава само изображението, а за звука е нужен отделен кабел.
Компонентни кабели YUV, YPrPb и YCrCb

В случая с форматите YUV, YPrPb и YCrCb, вие получавате изцяло разделени сигнали. Компонентните кабели се състоят от три проводника – единият отговаря за яркостта (Y), а другите два – за цветността. Компонентните кабели до известна степен съответстват на high-end версията на S-Video, но тяхното качество се доближава до DVI или HDMI. Цветовете се предават много точно и изображението като цяло в по-голяма степен съответства на това, което би трябвало да видите на екрана на телевизора в сравнение с другите аналогови кабели. Кабелът YUV е способен да предава видео с висока резолюция, макар и в аналогов вид.
VGA

Аналоговият интерфейс VGA е създаден в края на 1980-те години и до сега остава стандартен конектор за включване на монитора към компютъра. Днес обаче той започва да се измества от цифровия интерфейс DVI. VGA съдържа 15 контакта, разположени на три реда, всеки от които отговаря за три отделни канала – червен, зелен и син. Съществуват много версии на VGA в зависимост от резолюцията – QVGA съответства на разделителна способност 320 x 240, XGA – на 1024 x 768, а QXGA – на 2048 x 1536. За широките екрани този стандарт се обозначава просто като WVGA (“W” означава “wide”). Mini-VGA се използва за някои лаптопи. Макар почти всички видеокарти на пазара да са снабдени с DVI, ще срещнете много дисплеи, които се включват към VGA чрез преходник VGA/DVI.
DVI-A/D/I

Този кабел е наследник на VGA. Той позволява да се предава цифров сигнал между видеокартата и дисплея. Обърнете внимание на тънкостите на този стандарт – всъщност, могат да се определят три типа DVI. DVI-A предава само аналогов сигнал (с цел съвместимост с VGA), а DVI-D може да предава само цифров сигнал. DVI-I може да работи с двата типа сигнали, но не едновременно. Следователно, той не може да се използва за CRT монитори. Но няма нищо страшно – налице е DVI-A/DVI-I. Повечето видеокарти са снабдени с DVI-I изходи, които са подходящи за включване на ЕЛТ монитор към компютъра с помощта на преходник. Що се касае до ноутбуците, постепенно mini-DVI измества mini-VGA. В същото време, ако вашият монитор има собствена резолюция (повече от 3 млн. пиксела), трябва да се използва двуканалният Dual-Link DVI.
HDMI A/B/C

През 2002 г. големите производители на битова електрика предложиха нов интерфейс – High-Definition Multimedia Interface (HDMI). HDMI осигурява предаване на цифровия видеосигнал на DVI връзката, едновременно с аудиосигнала. Това означава, че за предаване на звук и видео ще ви трябва само един кабел, както е при SCART. От появата на HDMI, този интерфейс има три версии – 1.1, 1.2 и 1.3. Стандартът се използва за видео с висока резолюция (High Definition). Версията на конектора Type A е най-популярна – тя поддържа резолюция HDTV 1080p и е съвместима с едноканалния DVI (чрез преходник). HDMI Type B позволява да се преодолее ограничението в резолюцията – конекторът поддържа много висока разделителна способност и съответства на двуканалния DVI. HDMI C представлява мини-версия на HDMI. Тя се използва за включване на цифрови фотоапарати и видеокамери. Интерфейсът HDMI поддържа технологията за защита срещу копиране HDCP. Поддръжката на последната е задължително изискване на киноиндустрията, за да се защити HD съдържанието срещу пиратите.
DisplayPort

DisplayPort е призван да замени интерфейсите DVI и HDMI. HDMI обаче трудно може да бъде смъкнат от сцената – той здраво се е закрепил на пазара. Както HDMI, DisplayPort предава както видеосигнали, така и цифров звук. Впрочем, DisplayPort има и полезни преимущества, например възможност за пряко управление на дисплея. Освен това, за използването на DisplayPort производителите няма нужда да плащат отчисления, което положително се отразява на цената на устройствата. Кабелът DisplayPort е по-тънък от HDMI и DVI, и се изравнява по дебелина с USB. Подобни приятни дреболии улесняват използването на кабелите. Трябва да отбележим, че DisplayPort поддържа много висока резолюция, подобна на тази, с която работи HDMI тип B.
Жак, мини-жак, микро-жак

Конекторът “жак” се появи през 19-ти век – той е използван от телефонистите. Тогава той е имал диаметър 6,35 мм. С времето конекторът стана по-тънък и по-малък, и сега се срещат три негови варианта – 6,35 мм жак, 3,5 мм мини-жак и 2,5 мм микро-жак. Мини-жакът се използва в музикалните плейъри, а микро-жакът – в мобилните телефони. Мини-жакът също все по-често се използва в телефоните. Класическият жак днес основно се използва в професионалната техника. За тези кабели съществуват множество конектори. Например, два контакта предават моно, а три контакта – стереозвук. Мини-жакът за камери има четвърти контакт за предаване на видео.
USB 1/2/3, Mini USB и Micro USB

Днес този формат е най-популярния в компютрите. Стандартът USB се появи през 1996 г., а в най-скоро време се очаква и версия 3.0, която ще осигурява по-висока скорост на предаване на данни. В същото време, според различни мнения USB 3.0 няма да оправдае възлаганите на него надежди – не е изключено скоростта на обмен на данните да е по-ниска, отколкото беше обявена в началото. От 1,5 МВ/s в първата версия, USB 2.0 увеличи пропускателната способност до 60 МВ/s, а USB 3.0 обещава 625 МВ/s. Интерфейсът USB беше създаден с цел да се обединят форматите за включване на периферни устройства. Днес почти всичко може да се включи чрез USB. Освен стандартен, има и по-малки USB формати, например Mini-USB и Micro-USB, които се използват в мобилните устройства.
eSATA

eSATA представлява външен SATA порт, обозначен с червен цвят. Той много прилича на SATA порта вътре в компютъра. На практика, eSATA може да се счита за външен вариант на вътрешния порт, но с по-високо сигнално напрежение. eSATA позволява да се включват външни твърди дискове и оптични устройства. Скоростта на предаване на данни при eSATA е по-висока от тази на USB 2.0. В някои лаптопи се среща и комбиниран порт USB/e-SATA, който всъщност е показан на снимката.
FireWire (IEEE 1394)

На пазара могат да се срещнат няколко версии на FireWire. През тази година за основни версии се смятат 800 и 400. FireWire 800 увеличи скоростта на предаване на данни до 800 Mbit/s (100 MB/s), а при FireWire 400 скоростта е 400 Mbit/s (50 MB/s). Следващата еволюционна стъпка на интерфейса ще е теоретична скорост до 400 МВ/s (3,2 Gbit/s при FireWire S3200).
RJ45

В компютърния свят с RJ45 се обозначава мрежовият порт (Ethernet). По него се предава сигнал между два компютъра, съединени с Ethernet кабел или между компютър и хъб, комутатор или модем. Съществуват две схеми на свързване на кабела – право и кръстосано. Кръстосаното свързване се използва за пряка връзка между два компютъра (point-to-point). Правият кабел е предназначен за връзка между компютър и комутатор или хъб. Впрочем, съвременните мрежови карти умеят да работят и с двата вида кабели.
Източник: pcworld.bg
Копирането е забранено без изричното съгласие на vGuides.net