Да почистим оптиката

С течение на времето в кутията на компютъра се натрупва прах, който задръства вентилаторите, а и наслагвайки се по дънната платка, става причина за повишаване на работната й температура. И докато почистването на кутията всъщност е доста лесна задача, не трябва да забравяме, че вездесъщият прах прониква и на други места, например в оптичните устройства и вътрешността на вентилаторите.

На всекиго се е случвало старото и вярно до момента оптично устройство, било то CD или DVD (а защо не дори и Blu-ray след време), в един момент да започне да се “спъва” при четене на дискове, които преди не са го затруднявали. Основната причина това да се случи е натрупването на прах в кутията (и главно в самото устройство), което обикновено просто няма начин да се избегне. Ако се замислим, напълно логично е, както се събира прах по вентилаторите или по дънната платка, така това да става и във вътрешността на оптичните устройства. Единствената разлика в случая е, че те са много по-добре изолирани, благодарение на което този процес значително се забавя във времето (но пък поставянето на запрашени дискове ускорява и замърсяването на лещата).

На практика е почти невъзможно да изолираме оптичните устройства по такъв начин, че те да останат използваеми и в същото време да се избегне тяхното запрашаване. Една от малкото предпазни мерки, които можем да вземем по този въпрос, е да поставим филтри пред вентилаторите, които вкарват хладен въздух в кутията на компютъра. В случай че няма такива, отново същото важи за всички отвори по кутията, през които въздухът влиза в нея. Тези мерки няма да предотвратят замърсяването на устройствата с прах, но със сигурност ще помогнат да се забави максимално във времето моментът, в който ще се наложи почистването на лещата на лазера или замяната на устройството с друго. Естествено, винаги внимавайте носителите, които искате да четете или записвате, да не са прашни или мръсни.

Да действаме!

И така, да предположим, че сме взели съдбовното решение 😉 да почистим оптичното си устройство. Какви инструменти следва да си набавим? Всъщност те изобщо не са много – става въпрос за отвертка, малко памук, един кламер и известно количество търпение, комбинирано с малка доза сръчност.

На първо време, нека извадим устройството от кутията – в зависимост от начина, по който то е закрепено, може да се наложи или просто да го издърпаме, натискайки придържащите го скоби, или (по-вероятно) ще трябва да развием закрепящите го болтчета. След извършването на тази операция идва моментът, в който трябва да разгледаме внимателно обекта, който ще измъчваме (разбирайте оптичното устройство :). Напоследък почти всички модели, независимо от фирмата производител, са доста еднакви, което значително ще облекчи задачата по отварянето на кутията му. В общия случай долната част на устройството е прихваната с 4 болтчета и след тяхното развиване получаваме достъп до електрониката и до част от механиката на устройството.

В този момент трябва да откачим лицевия панел, тъй като впоследствие той ще ни пречи да свалим горната част от кутията. Понеже при повечето устройства панелът се задържа от шейната, тук ще влезе в употреба споменатият по-горе кламер. Може би някои от вас са се замисляли за какво служи малкият отвор, намиращ се точно под шейната на оптичните устройства? Отговорът е прост – за механично изваждане на шейната, в случай че се налага това да се направи, без устройството да е захранено. След като разгънем кламера, вкарваме единия му край в този отвор, при което шейната ще започне да излиза навън. При различните модели устройства механизмът, извършващ тази дейност, се намира на различно разстояние от отвора, или казано по-просто – може да се наложи да се пъхне доста голяма част от кламера, преди шейната да се задвижи. Тя ще излезе само няколко сантиметра, а после ще трябва да й помогнем ние.

След като извадим шейната на устройството максимално навън (за да не ни пречи по-късно при достъпа до лещата), притискайки няколкото задържащи панела щипки, може да измъкнем и него. При повечето модели оптични устройства в този момент горната част от кутията им се освобождава и единственото, което трябва да направим, е просто да я повдигнем. Ако това не стане и горната част на кутията не може да се свали, огледайте внимателно от всички страни какво точно я задържа, защото понякога това са няколко пластмасови щипки от всяка страна, подобни на тези при лицевия панел.

И така, след като по един или друг начин сме се преборили, успели сме да свалим и горната част на кутията, като при това сме запазили физическата цялост на устройството, най-сетне получаваме достъп до лещата на лазера. За да избегнем недоразуменията, ще приложа снимка, по която да я познаем максимално лесно.

Може би ще си помислите, че на нея ще има видими отлагания от прах или може би дори по-едри частици? Това едва ли би било възможно, защото в такъв случай устройството не би работило изобщо, понеже ще му е невъзможно да се справи с прочитането на какъвто и да е диск.

Почистването на самата леща е, меко казано, елементарно – просто я забърсваме с малко памук, с което процедурата е завършена. При тази операция трябва да внимаваме основно за две неща. Първото е да не натискаме прекалено много, тъй като ще повредим леглото, в което се движи самата леща, когато се фокусира и компенсира изменението в положението на диска. Второто, за което следва да внимаваме, е да не оставим фини власинки от памука по повърхността й, понеже те ще пречат на работата на устройството.

След като приключим с тази операция, единственото, което ни остава, е просто да сглобим устройството по обратния ред, като, разбира се, внимаваме да не ни останат части в излишък.

Източник: www.computers.bg

Копирането е забранено без изричното съгласие на vGuides.net