Сензорни дисплеи – капацитивни срещу резистивни

Много потребители нямат представа, че има различни типове сензорни дисплеи и често се чудят защо новият им комуникатор например не реагира на докосване с молив.

В тази статия ще разгледаме накратко най-популярните технологии, как може да се различни един сензорен дисплей от друг и какви са техните предимства и недостатъци.

В съвременните мобилни устройства – смартфони, комуникатори, плейъри, таблети и т.н., се използват два вида сензорни дисплеи – резистивни и капацитивни. При това, повече от 90% от сензорните дисплеи днес се отнасят към резистивния тип, макар вече да се забелязва тенденция към увеличаване на дела на капацитивните екрани.

За да не се бъркате, достатъчно е да запомните – резистивните екрани са чувствителни на натиск, а капацитивните – на докосване. Тази разлика е обусловена от конструкцията на дисплеите и затова едва ли е възможно капацитивен екран да се “научи” да разпознава натискане с молив.

Резистивният екран представлява стъклен LCD дислей, върху който е наложена гъвкава мембрана. На докосващите се страни е нанесен съпротивителен слой, а пространството между плоскостите е разделено с диелектрик. По краищата на пластините са закрепени електроди (4 или 8, 5 или 6 и 7). Не е трудно да се досетим, че при натискане по екрана, той и мембраната се докосват. Координатите на точката на докосване лесно се изчисляват чрез подаване на ток на горната и долната пластина и измерване на напрежението в тази точка. Затова именно по този дисплей може да се натиска с какъвто и да е твърд предмет – от специалния стилус, до нокът, молив, кибритена клечка и т.н., и той ще работи.

Предвид тяхната конструкция, резистивните екрани и особено техния токопровеждащ слой са подложени на постепенно износване. По тази причина, възниква необходимост от периодична калибровка на дисплея. Най-простите и евтини 4-електродни екрани издържат само 3 милиона натискания в една точка. Малко по-надеждни са 5-електродните – до 35 млн. натискания. Освен това, 5-електродните екрани и техните модификации със 6 и 7 електрода, продължават да работят даже при повреда на част от мембраната.

Като недостатък на резистивните дисплеи можем да посочим и ниското пропускане на светлина – не повече от 70-85% и затова в тях е необходимо да се използва по-ярка подсветка. Затова пък тези екрани са пределно евтини за производство и по тази причина те са масово разпространени.

В общи линии, капацитивният екран представлява стъклен панел, на който е нанесен слой прозрачен резистивен материал. В ъглите на панела са разположени електроди, подаващи на проводящия слой нисковолтно променливо напрежение. Тъй като човешкото тяло провежда електрическия ток и притежава известен капацитет, при докосване на екрана в системата се появява утечка. Мястото на тази утечка, тоест точката на докосване се определя от прост контролер на базата на данните от електродите в ъглите на панела.

На екрана няма никакви гъвкави мембрани, което осигурява висока надеждност и позволява да се намали яркостта на подсветката. За съжаление, по тези дисплеи не може да се натиска с нокът или стилус – такава команда изобщо няма да бъде разпозната. Само с пръст. Капацитивният дисплей не обича и отрицателните температури – в най-добрия случай се занижава точността на определяне на координатите на докосването, в най-лошия той просто престава да реагира.

На простите капацитивни дисплеи, които сега се поставят в най-евтините сензорни телефони и смартфони обаче не може да се реализира модната днес функция мултитъч – четирите електрода в ъглите са способни да засекат само едно натискане в даден момент от време. От този недостатък са освободени проекционно-капацитивните дисплеи, в които на обратната страна на екрана е нанесена мрежа от проводници (или редици електроди), на които се подава слаб ток, а мястото на докосване се определя по точките с повишен капацитет. Впрочем, тези дисплеи могат да реагират даже на приближаване на ръката (което означава и ръка в ръкавица) – всичко зависи от настройките на чувствителността.

Много специалисти не без основание считат, че резистивните дисплеи вече са минало, а капацитивните – бъдещето. Действително, вторите са по-надеждни, по-точно определят координатите на докосването, нямат нужда от калибриране, поддържат мултитъч.

Отказът от резистивните дисплеи стимулира развитието на удобни потребителски интерфейси, оптимизирани за работа с пръсти. В съвременните комуникатори вече не се налага да се целите със стилуса по микроскопичните елементи на интерфейса.

В същото време, скептиците ще отбележат, че на капацитивния дисплей не можеш да нарисуваш нещо със стилус или някакъв случаен предмет, не можеш и да драснеш някоя ръкописна бележка. За целта трябва да се купи специален стилус, притежаващ електрически капацитет. HTC даже е патентовала подобен капацитивен стилус и иска за него около $30. Но на практика колко често рисуваме на телефона или си водим ръкописни бележки? Всъщност, много рядко.

Единствената причина, поради която и досега резистивните дисплеи заемат по-голямата част от пазара е в това, че те са много евтини. При това, през последните няколко години големите производители успяха да разработят голямо количество най-разнообразни и съвсем не евтини устройства с резистивни дисплеи, затова и с всички сили не желаят да ги признаят за морално остарели. Но така или иначе, постепенно устройствата с капацитивни екрани стават все повече. Може би след няколко години даже ще забравим, че някога сме ползвали специална писалка за работа със смартфона.

Източник: PCWorld

Копирането е забранено без изричното съгласие на vGuides.net