Сензорни дисплеи - капацитивни срещу резистивни
Много потребители нямат представа, че има различни типове сензорни дисплеи и често се чудят защо новият им комуникатор например не реагира на докосване с молив.
В тази статия ще разгледаме накратко най-популярните технологии, как може да се различни един сензорен дисплей от друг и какви са техните предимства и недостатъци.
В съвременните мобилни устройства - смартфони, комуникатори, плейъри, таблети и т.н., се използват два вида сензорни дисплеи - резистивни и капацитивни. При това, повече от 90% от сензорните дисплеи днес се отнасят към резистивния тип, макар вече да се забелязва тенденция към увеличаване на дела на капацитивните екрани.
За да не се бъркате, достатъчно е да запомните - резистивните екрани са чувствителни на натиск, а капацитивните - на докосване. Тази разлика е обусловена от конструкцията на дисплеите и затова едва ли е възможно капацитивен екран да се "научи" да разпознава натискане с молив.
Резистивният екран представлява стъклен LCD дислей, върху който е наложена гъвкава мембрана. На докосващите се страни е нанесен съпротивителен слой, а пространството между плоскостите е разделено с диелектрик. По краищата на пластините са закрепени електроди (4 или 8, 5 или 6 и 7). Не е трудно да се досетим, че при натискане по екрана, той и мембраната се докосват. Координатите на точката на докосване лесно се изчисляват чрез подаване на ток на горната и долната пластина и измерване на напрежението в тази точка. Затова именно по този дисплей може да се натиска с какъвто и да е твърд предмет - от специалния стилус, до нокът, молив, кибритена клечка и т.н., и той ще работи.
Предвид тяхната конструкция, резистивните екрани и особено техния токопровеждащ слой са подложени на постепенно износване. По тази причина, възниква необходимост от периодична калибровка на дисплея. Най-простите и евтини 4-електродни екрани издържат само 3 милиона натискания в една точка. Малко по-надеждни са 5-електродните - до 35 млн. натискания. Освен това, 5-електродните екрани и техните модификации със 6 и 7 електрода, продължават да работят даже при повреда на част от мембраната.
Като недостатък на резистивните дисплеи можем да посочим и ниското пропускане на светлина - не повече от 70-85% и затова в тях е необходимо да се използва по-ярка подсветка. Затова пък тези екрани са пределно евтини за производство и по тази причина те са масово разпространени.
В общи линии, капацитивният екран представлява стъклен панел, на който е нанесен слой прозрачен резистивен материал. В ъглите на панела са разположени електроди, подаващи на проводящия слой нисковолтно променливо напрежение. Тъй като човешкото тяло провежда електрическия ток и притежава известен капацитет, при докосване на екрана в системата се появява утечка. Мястото на тази утечка, тоест точката на докосване се определя от прост контролер на базата на данните от електродите в ъглите на панела.
Източник: http://pcworld.bg/